| by admin

| by admin

Author:admin
Language: eng
Format: epub, mobi
Publisher: Firmenname
Published: 2016-12-27T17:50:41.114475+00:00


Пета глава

След като Клариса се изкъпа, една прислужница закопча, завърза и закрепи с карфици взетата назаем рокля. Въпреки че моделът беше от преди две години, роклята от слонова кост, украсена със златиста дантела, я караше да се чувства елегантна и красива. Косата й беше прибрана и се спускаше подобно на каскада от къдрици отзад на главата й. Клариса закрачи усмихната и вдигнала високо глава към салона, за да се присъедини към останалите. Вместо да си бъде у дома за Коледа, тя се оказа сред онези, които я приемаха като потомка на врага.

Но тя все пак бе осъществила мечтата си да влезе в замъка Уикбърг. И както бе очаквала, господарят му беше възхитителен. Той не би могъл да бъде убиец — думите и тъгата му бяха истински. Нещо ужасно се беше случило на този мъж, на семейството му, и тя бе решена да открие истината. Ако се окажеше, че това проклятие наистина е реално, както вече започваше да вярва, тогава щеше да открие начин да го развали. Трябваше да има начин.

В салона, леля Тили, облечена в рокля, толкова стара, колкото и тази на Клариса, бе седнала и пиеше шери. Хенри се разхождаше из стаята, подобно на животно в клетка. Лорд Уикбърг бе застанал така тихо и напълно неподвижно, че би могъл да бъде помислен и за статуя. Когато погледът му попадна върху младата жена, очите му се разшириха и той я огледа от главата до петите.

— Прекрасно — каза той с дрезгав глас. Мъчителна уязвимост се настани в тези светли очи.

Клариса спря. Дали не бе облечена в рокля на неговата починала съпруга? Дъхът й спря. Лорд Уикбърг не беше убиец. Той беше тъжен, мил човек, който се беше затворил от света в мъката си, а не защото прикриваше поколения престъпници.

Графът се съвзе, но въпреки това усмивката му беше напрегната:

— Мога ли да ви предложа едно шери?

— Не, благодаря.

Прислужницата, която бе донесла на Клариса подноса със закуската, обяви вечерята. Когато младата жена постави ръката си в предложената й от лорд Уикбърг, стиснати те му устни образуваха тънка линия. Поведе я към трапезарията и я настани от дясната си страна. Хенри мълчаливо ескортира леля Тили до мястото до племенницата й, след това седна срещу тях.

Много внимателно тя запита графа:

— Облечена съм в рокля на вашата покойна съпруга ли?

Той кимна.

— Съжалявам. Камериерката, която ми помагаше…

— Аз й казах да намери нещо, което би ви станало.

— Ооо! — Жестът му я накара да спре и тя сведе очи. — Много мило от ваша страна, че сте се погрижили да се чувствам удобно. Благодаря ви.

— Вие наистина изглеждате прекрасно.

— Въпреки косата ми? — каза тя, като се надяваше да го накара да излезе от мрачното си настроение.

Красивите му очи я огледаха, като се спряха на косата й.

— Кара ме да си мисля за залез над вода.

На Клариса й се прииска да го прегърне. След години, прекарани в терзание от факта, че е червенокоса, романтичното му описание я накара да разцъфне.

Докато вечеряха, Хенри не можеше да реши дали да не й обръща внимание или да наблюдава всяко нейно движение.



Download



Copyright Disclaimer:
This site does not store any files on its server. We only index and link to content provided by other sites. Please contact the content providers to delete copyright contents if any and email us, we'll remove relevant links or contents immediately.